Написать рецензию

Речният бог (Книга втора)

Автор:: Смит Уилбур
Жанр:: Прочие приключения
Кол-во страниц:: 79
Просмотров:: 253

Название	Стр.
Уилбър Смит Речният бог Книга втора	1
Един от царските ловци ни забеляза отдалеч и радостно започна да ни маха. — Търсихме ви по лична ...	1
Макар че именно аз щях да бъда почетният гост, не можех да оставя на готвачките, а още по-малко на...	1
На сутринта след единствената вечер, когато поне за миг трябваше да се почувствам свободен, се ока...	2
Морските съдове, които се бяха насъбрали в пристанищата на Елефантина, бяха толкова многобройни, ч...	3
— Снощи имах странен сън, Велики Египте — обърнах се към фараона. — Беше толкова удивителен, че за...	4
Любимата Тива, красивата Тива със стоте врати — как само се радвахме, когато тя се показа пред нас...	4
Както всяка година от векове насам празненствата завършиха в храма на Озирис, където се беше събра...	5
През главния вход се озовахме в залата за аудиенции на великия владетел. На прага фараонът се спря...	10
В полунощ канцлерът и главният данъчен инспектор влязоха в покоите на фараона точно когато сменях ...	11
Въпреки краткия сън на следващата сутрин заех мястото си в храма на Озирис бодър и с ясна мисъл. ...	11
Когато господарката ми заяви решението си да присъства на екзекуцията и да наблюдава как баща й ще...	12
Интересът към екзекуцията бе толкова голям, че градските съветници сложиха трибуната пред главната...	13
По заповед на фараона завръщането на двора в Елефантина първоначално бе отложено с месец. Господар...	13
Независимо от задълженията си във войската, включващи надзираването на строежа на новата флотилия,...	14
Така дните минаваха бързо за всички нас. Една сутрин погледнах в календара си и открих, че са изми...	14
Започнах работа по изграждането на Двореца на Мемнон пет седмици след решението на фараона. През т...	15
Тъй като бременността на господарката ми напредваше, налагаше се да настоя да ограничи дейностите ...	16
Отдавна съм забравил броя на децата, на чието раждане съм присъствал, но въпреки дългогодишната си...	16
Фараонът бе безкрайно горд и радостен. Той обяви в чест на сина си всенародни празници. Цяла нощ н...	17
Бях лекар на принца, но всъщност той не се нуждаеше от медицинските ми умения. Беше наследил желяз...	18
Както бяхме предсказали на церемонията на водите в Елефантина, разливът това лято бе голям. Когато...	18
Въпреки всичко измина още една година и дори аз започнах да губя надежда в собствените си предсказ...	18
Фараонът свика военния си съвет на тайно заседание. Много по-късно научих от Кратас какво се е слу...	19
Колкото по на север плавахме, толкова по-многобройни и по-тревожни ставаха слуховете и докладите, ...	19
На десетия ден от пристигането ни в Абнуб получихме вест от Нембет. Той бе потеглил с подкрепления...	20
Царската свита се бе струпала от едната страна на ладията, за да наблюдава приближаването ни. Това...	23
— Има малка надежда — прошепнах аз на господарката, когато се върнах до леглото на фараона. — Тану...	24
Когато напуснах Тива, очаквах да имам работа с рани от стрели, така че бях взел със себе си медици...	25
Когато Танус се качи на борда, вече се беше стъмнило. На светлината на факлите той приличаше на тр...	25
Когато стигнахме обградения с крепостни стени град Асиут, стана ясно, че хиксосите са оставили сам...	27
Ремрем ни каза, че сигналните фрегати преминали покрай Асиут предишния ден и че в този момент съоб...	27
Същия ден следобед съветът на Горен Египет се събра пред трона на кърмата на царската ладия. Главн...	28
Видяхме първия мъртъв египтянин преди пладне. Той се носеше по повърхността на водата с издут коре...	28
Царската ладия бе бавна и тромава и започна да изостава от галерите. Изглежда, съдбата се намеси о...	29
Танус не искаше да ме изслуша и най-безцеремонно ме прекъсна. Не ми разреши да взема мъже и да про...	31
Всичко това обаче беше в бъдещето. Сега водех стадото по западния бряг към Тива, където пристигнах...	33
Откакто се бяхме завърнали в Двореца на Мемнон след поражението при Абнуб, господарката ми бе зает...	34
Три нощи по-късно се доказа колко мъдро е било решението на царица Лострис да отложи погребението....	35
Успехът на колесниците ми при Есна и чувството за сигурност, което ни внуши, бяха краткотрайни. Та...	36
Когато научи, че хиксосите са пресекли реката и са стигнали до Двореца на Мемнон, царица Лострис с...	36
Мястото, което избрах, бе вътрешното светилище на храма на Хор в недовършения Дворец на Мемнон. То...	36
Решението да отплаваме на юг, нагоре към праговете, в дивата и непозната земя отвъд тях, бе същото...	37
Хиксосите нямаха намерение да ни оставят да се измъкнем толкова лесно. Ден след ден колесниците им...	40
Двамата с принц Мемнон прекарвахме дълго време под навеса на кърмата. Той слушаше с интерес разказ...	41
Щом стигнахме Елефантина, си дадохме почивка. От доста дни нямаше и следа от преследващите ни коле...	41
Хюи ме чакаше с конете на западния бряг, в подножието на златистите дюни. Двамата с принца ходехме...	42
В деня след началото на надигането на водите на крилете на северния вятър долетя една от нашите бъ...	42
Когато стигнахме долния край на водопада, обсипаното с остри камъни дефиле се преобрази, спокойнат...	42
Докато преминавахме прага, придобивахме все повече опит. Изтеглянето на „Дъхът на Хор“ през бързе...	43
Зидарите бяха завършили работата си. Гранитната колона бе висока три човешки ръста. Бях маркирал р...	43
Открихме, че реката е променила вида и нрава си. Вече не бе онази спокойна водна шир, която ни изх...	44
Изминаха месеци и водата започна да спада. По отвесните склонове, покрай които плавахме, личаха сл...	44
Сега разполагах с различен дървен материал и можех да изучавам качествата му. От акацията, чиято ...	45
Завърнахме се триумфално с коли препълнени с осолено и изсушено на слънцето месо от орикси. Очаква...	48
Разказах съня си пред съвета, свикан от регентката на Египет. Царица Лострис и принц Мемнон бяха ...	48
Нил придойде още веднъж, напомняйки, че е изминала още една година. Бяхме ожънали житото, което по...	49
Тук при третия праг в живота ми се появи нова радост. В ленената палатка на брега на реката присъ...	49
Още не бяхме започнали, когато в лагера настана страшна бъркотия. От другия бряг на реката, където...	51
Не бе изминал и месец и разбрахме, че богинята е изпълнила обещанието си и късметът е на наша стра...	51
Златната верига за проявена доблест е воинско отличие, с което се награждават само герои. На палу...	54
Появи се още един праг, петият, както по-късно щеше да се окаже, предпоследният в нашето пътешеств...	54
Когато флотата ни премина през петия праг, цялата земя на Куш бе открита за нас. Сега, когато пла...	56
Плавайки на юг, стигнахме още един праг. Този бе шести и последен. Преминахме го по-бързо и по-лек...	56
Лагерувахме само на няколко дни път от Кебуи. Една нощ се събудих от непривичен сумтящ звук и троп...	57
Сега главната ми задача бе построяването на гробницата на фараона. Бях длъжен да прекарвам повечет...	58
Би трябвало да бъда доволен и преситен, но неспокойната ми натура ме теглеше да изследвам непознат...	59
На разсъмване напуснахме убежището си в скалите и се спуснахме надолу към тази коварна долина. В п...	59
Кракът ми започна да заздравява. Това така впечатли етиопците, че скоро започнаха да водят при мен...	61
С всеки ден все по-добре се справях с техния език и най-после успях да разбера причината за това д...	62
Дойдоха за мен през нощта и ме поведоха треперещ през коридорите към стаята на Масара. Помещението...	63
В нощта преди битката Аркоун ме задържа до късно в палатката си. Докато даваше последни наставлени...	64
Мъжете, които ме водеха при цар Престер Бени-Джон, говореха за него с топлота и любов. Селищата, п...	65
Бяхме все още на пет дни от Кебуи, когато забелязах облаци прах пред нас. Сетне видях колесници да...	65
В живота си не бях изпитал такава радост като тази, когато се завърнах в Кебуи и когато се качих н...	66
Двамата с Мемнон подготвихме тактиката си прецизно както при маневрите с колесници. Не беше трудн...	66
Оставихме каруците и колесниците в долината на гробницата и се отправихме пеша към планината. Прес...	66
Шилуките на Танус направиха носилка от копията си и я покриха с овчи кожи. Повдигнаха го внимателн...	68
Събудих се през нощта от звуците на барабани, тези груби дървени барабани, биещи навън в мрака. Ди...	69
Слязохме от планината заедно с тялото на Танус. Шилуките спореха помежду си кои да го носят. Поняк...	69
Когато дъждовете отминаха и настъпи хладният сезон, господарката заповяда погребалната процесия да...	70
Когато накрая пристигнахме в долината, златният ковчег бе поставен долу в молитвения дом пред вход...	70
Върнах се в царската гробница на следващия ден със зидарите и група роби, които да зазидат шахтите...	70
Завършването на царската гробница ми отне много месеци. Докато се оттегляхме по лабиринта, лично п...	71
Когато водите придойдоха, жреците направиха жертвоприношения на боговете и се допитаха до гадатели...	71
След смъртта на Танус армията остана без върховен командващ и военният съвет свика таен конклав. Р...	72
Две години след деня, в който царица Лострис бе обявила завръщането, нашите хора се събраха на изт...	72
Господарката бе легнала гола на ленените чаршафи. Първо изучих лицето й, а след това тялото. Когат...	72
Керванът ни потегли през нощта по сребристите пясъци. Понякога господарката ходеше до мен, а двете...	73
Флотилията пристигна до предната част на първия праг над Елефантина и ние хвърлихме котва до брега...	73
Приливът започна. Водата се надигна над камъните, които пазеха входа на дефилето, и промени цвета ...	74
В следващите дни двамата с Атон съживихме старата си мрежа от шпиони и информатори в Горното царст...	75
Щом преминахме Ком-Омбо, свалихме синия флаг и издигнахме този на хиксосите. Повечето хора от еки...	76
Нил започна да се отдръпва в коритото си. Полетата се показаха под придошлите води, блестящо черни...	77
Така ние се изправихме пред града със стоте врати с четири ескадрона колесници и тридесет хиляди п...	77
Насочих златната колесница на фараона към главната порта на града. Той стоеше изправен на платформ...	77
Пръв занесох новините в Елефантина. Бях сам в колесницата, а конете тичаха леко. Сменях ги на всяк...	78
Спуснахме се по реката към Тива. Принцесите бяха с нас, за да развеселяват майка си. Те стояха с н...	78
Написах тези редове през седемдесетте дни и нощи на балсамирането на царицата. Те са израз на посл...	78
Бележки на автора	79
Информация за текста	79
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5851 Издание: Уилбър Смит. Речният бог....	79

Читать книгу В избранные

Оценки пользователей

Нравится Не нравится

Ключи : Прочие приключения

О книге

Издаден през 1993 г., романът „Речният бог“ бързо заема първо място във всички световни класации на книги за съвременна литература. Това е книга за любовта, смъртта и интригите в Долината на царете. Уилбър Смит е роден в Централна Африка през 1933 г. и завършва университета в Родезия. Написал е двайсет и пет романа. У нас е познат с: „Един сокол лети“, „Диво правосъдие“, „Златната лисица“, „Когато лъвът се храни“ и „Гръмотевицата“, книгите му са преведени на много езици и продадени в 650 000 000 екземпляра.

Отзывы

Отзывы на книгу Речният бог (Книга втора) автор Смит Уилбур

Нет результатов.

Речният бог (Книга втора)

Новые книги

Последние комментарии

Помощь проекту